Сигурно съм от малкото жени, които не са страстни почитателки на шоколада! Не обичам да го ям, но обичам да го готвя! Когато е в съчетание и с други продукти, може и да го хапна. А в днешната торта има шоколад, шоколад и калории! Не е за хора на диета! 😁

В оригиналната рецепта се приготвя със шоколад с ментов вкус. Един от любимите на финландците, но тъй като аз имам собствено виждане за нещата, реших да пробвам със шоколад с лешници. Еми без да е скромно, много добре ми се получи. И няма как да е различно - шоколад и лешници - класика! 

Какво ни е нужно 

200 грама черен шоколад 

175 грама масло

150 грама захар

4 белтъка 

4 жълтъка 

100 грама брашно или както е в оригинал царевично брашно. Но и в двата варианта се получава. С царевичното нишесте може да се хапва и от хора които не консумират глутен. Което си е плюс.

За глазурата 

100 мл течна сметана (сладкарска или за готвене)

15 грама масло

50 грама черен шоколад 

100 грама шоколад с лешници 

* аз ползвах 150 грама шоколад с лешници.

В купа слагам маслото (175 грама), захарта (150 грама), черния шоколад (200 грама) и разтопявам в микровълновата. 

През това време разделям белтъците от жълтъците на яйцата. Към разтопената шоколадова смес прибавям брашното (100 грама) и оставам на страна да се охлади. 

Разбивам белтъците на сняг. 

Разбърквам леко жълтъците и ги прибавям към шоколадовата смес. След това на порции прибавям белтъците и разбърквам до пълното им усвояване със шпатола. Прибавям втората порция - разбърквам отново. Изсипвам сместта в тава с диаметър 24 см, застлана с хартия за печене на дъното и подмазана с масло по стените (за да извадя по-лесно). Пека на 180 градуса в предварително загрята фурна за около 23 минути или до готовност, която проверявам с клечка за зъби или дървено шишче. Оставям да се охлади във формата за около час. След което изваждам блата от нея. 

След като е напълно изстинал приготвям глазурата. В тенджерка на котлона слагам сметаната (100 мл), маслото (15 грама) и шоколада, който съм избрала да ползвам (150 грама). Когато шоколадът и маслото се разтопят, разбърквам до хомогенност, оставам за кратко да се охлади и след това заливам върху блата.  Прибирам в хладилника, за да стегне леко или пък не 😁. 

* 💡 Блатът може да се замрази след като е изпечен. Във фризера може да се съхранява до месец. Така винаги, когато ви изненадат гости за кафе имате почти готов десерт за компания на кафето. Изваждате от фризера час-два преди да дойдат. На момента само правите глазурата, заливате и Voilà! Имате с какво да ги изненадате. 

Да ви е сладко! 

Всеки от нас си има своя изпитана рецепта за мекици. А в интернет са хиляди. От прости рецепти, които се забъркват с вода, мая и брашно до такива, които се обогатяват с яйца, кисело или пък прясно мляко.

Но знаете ли кое е хубавото на домашно приготвените мекици, поне за мен, де! Това, че ми връщат спомени от едни прекрасни години. 

Неделя сутрин, събуждам се цвърченето на мазнината на печката. Усещам аромата на пържените мекици на баба. Тя е в кухнята, над печката, с мазни ръце, разпъва поредния мекик. Изпържва го в сгорещената мазнина. Долавя се аромат и на домашно сладко от ягоди. На масата вече има чиния с домашно козе сирене. Кана с айрян от домашно кисело мляко! Ей такива неделни сутрини помня аз! Толкова мил и свиден спомен.

Често вкъщи в неделя приготвям мекици. Но не успях да запомня нейната рецепта. Затова пък тази на свекърва ми е лесна, бърза и мързелива. Но по нищо не отстъпва като вкус от мекиците, които помня на баба. 

Как приготвям закуската ни за неделя сутрин, добре, де по към обяд е. 😀 

Тестото разбърквам със спираловидните бъркалки на миксера. Мързелива работа! 😁 Тестото е доста течно и лепкаво. Слагам купата в торбичка и в хладилника за бавно втасване цяла нощ. Разбира се, може и на плота под кърпа за около час време. 

Какво ни е нужно за тестото: 

600 грама брашно

350 - 400 мл вода

1 пакетче суха мая или половин кубче прясна. 

1 с.л захар 

1 ч.л сол

Слагам всичко в купата, пускам миксера със спираловидните бъркалки и бъркам. 

 * Едно уточнение, всяко брашно е с различна водопоглъщаемост. Така че, е възможно да поеме повече вода. Консистенцията на тестото не трябва да затормозява миксера, не и ако не искате нов. 😁

Може да започнете с по-малко количество вода и да добавяте, ако има нужда. Но и винаги може да добавите и още брашно.

Със същия успех може да се разбърка (бие) с лъжица. Това действие го оставям на съпруга си. После отписвам лъжицата. Добре е огъната. Биенето на тестото продължава докато то започне да се отлепва от лъжицата.

Купата в торба и да нощува в хладилника. 

Сутринта когато стана, изваждам купата от хладилника и оставям на плота докато си изпия кафето и мина през сутрешния си тоалет.

В тиган или тенджера сипвам олио, оставям да загрее, в друг съд си приготвям малко мазнина за ръцете, тъй като тестото е доста лепкаво. Разпъвам мекика в желаната големина и пускам в сгорещеното олио, за да се опържи до златисто. Изваждам върху кухненска хартия, за да обере излишната мазнина. И продължавам до привършване на тестото. 

Сервирам със сладко от ягоди, мед, сирене, с пудра захар или пък течен шоколад или кой каквото обича.

Да ви е сладко!